Повечето ситуации, с които подрастващите се сблъскват, за нас, родителите, изглеждат елементарни или не толкова важни. Реакцията ни много често се основава на това наше възприятие без да си даваме сметка, че за детето ситуацията може да е болезнена и предизвикваща несигурност и различни емоции, с които то не знае как да се справи.

Реакции от рода на: „Вече си голям/а, няма за какво да плачеш“ или „Спри да правиш драма от това.“ изпращат послание към детето, че ние не приемаме неговото преживяване на ситуацията такова каквото е.

Ако добавим и някакво определение например „прекалено си чувствителен/а“, тогава много лесно детето може да усети, че вие не приемате не само поведението му в момента, но и него самото като личност. Това усещане на неприемане поражда несигурност в себе изразяването.

Мисли като: „Явно не чувствам нещата правилно.“, „Вероятно не съм достатъчно добър/а.“ и други подобни , карат детето да задържа своите преживявания за себе си, за да не се сблъска отново с неприемането ви.

Използвайте фразата: „Имаш пълното право да се чувстваш така както се чувстваш.“ Така ще му покажете, че приемате напълно неговото преживяване. Това ще му даде увереност, че няма нищо нередно в това да бъде себе си и да чувства нещата по своя уникален начин.

Понякога детето прави опит да сподели с вас какво го вълнува, но не приема вашата реакция като адекватна и може да я отхвърли.

Реплики като: „Изобщо не разбираш за какво ти говоря.“ или „Ти не знаеш какво е всъщност.“ показват, че вероятно реакцията ви не е тази, която детето очаква от вас.

В основата на доброто общуване е обменът, който се случва между двамата човека.

Когато детето не се чувства разбрано често спира да споделя, защото тогава обменът е нарушен – то е разказало за своите съкровени преживявания, но не е получило подкрепата, заради която всъщност споделя.

Ако този модел се повтаря в дългосрочен план води до нежеланието на детето да говори за нещата, които му се случват.

Проявете искрено любопитство към това, което ви разказва. Задавайте въпроси с неподправен интерес. Покажете, че оценявате че детето ви разказва за себе си.

Опитвайте се да избягвате въпроси, които са обвинителни и такива, в които сякаш му държите сметка защо е постъпило по дадения начин.

Въпроси като: „Какво почувства? „, „Какво си помисли в този момент?“, „Как възприемаш цялата тази ситуация?“ ще отворят пространство за още споделяне и ще помогнат на детето самото то да осмисли по-добре своите преживявания още докато ви ги разказва.

Родителите имаме много повече житейски опит от децата си и бързо можем да преценим какво трябва да се направи в конкретна ситуация. Но е важно да имаме предвид, че детето не е достигнало до тези наши изводи.

Една от най-често срещаната грешка от страна на родителите е още щом чуят за ситуацията да генерират решението и да кажат на детето какво да прави. Постъпвайки така ние си мислим, че правим добро за детето си, че му спестяваме болка и страдания, но истината е съвсем друга.

Налагайки нашето решение на детето ние му отнемаме възможността да се научи само да достига до решенията за ситуациите, с които се сблъсква, а това е едно от най-важните житейски умения.

Освен това в момента, в който ние видим решението, спираме да слушаме детето, което иска да ни разкаже още детайли от своето преживяване. С течение на времето детето спира да споделя, защото знае, че няма да го изслушате, а веднага ще му кажете какво да направи.

Започнете да слушате.

Дори и ако още на първото изречение на детето вие вече знаете какво трябва да се направи, оставете го да говори, да изрази всичко, което го вълнува.

И накрая вместо да му кажете как трябва да постъпи, просто го попитайте: „Как мислиш, че трябва да постъпиш?“. Това ще му даде възможност да изгради самостоятелно мислене и увереност в себе си.

След като детето е избрало своя вариант за действие и ако той не съвпада с варианта, който вие смятате за добър, едва тогава му предложете своето решение.

Фрази като „Аз си мислех и за един друг вариант…“ или „Какво ще кажеш за един различен подход…“ са много полезни, за да чуе вашето предложение без да се съпротивлява.

Понякога е нужно съвсем малко, за да създадем подходящата атмосфера за детето и то да поиска да говори с нас.

Опитайте съветите от тази статия и споделете своите стратегии за откровени разговори с тийнейджърите в коментарите.

Ако този материал ви е бил полезен и ви е вдъхновил за действие, моля споделете го, за да помогне и на други. Благодаря!